Мартин Зайранов и Кристиян Николов - младите варненски музиканти, които ще открият финалната церемония на „Варна – Европейска младежка столица 2017“

Мартин Зайранов и Кристиян Николов - младите варненски музиканти, които ще открият финалната церемония на „Варна – Европейска младежка столица 2017“

За 15 декември е планирана церемония, на която Варна официално ще предаде титлата „Европейска младежка столица“ на  Кашкаиш, Португалия – града, заслужил си правото да я носи през 2018г. Събитието ще се проведе в обновената през 2017г. сграда на Морското казино – емблематично за морската ни столица място. Официалната част ще започне със съвместно изпълнение на цигуларя Мартин Зайранов и флейтиста Кристиян Николов – и двамата изявени възпитаници на Националното училище по изкуствата „Д. Христов“ – Варна.  Мартин е на 18 години и това е последната му учебна година в средното училище, като от няколко години паралелно е и младши студент в НБУ при проф. Марио Хосен. Кристиян е на 17 години и ще приключи обучението си в НУИ „Д. Христов” през 2019г., след което му предстои кандидатсване в консерватория.

Изборът на младите  музиканти не е случаен: през 2017 г. и двамата кандидатстваха и  спечелиха финансова подкрепа да реализират своя мечта, свързана с професионалното им развитие, по програма „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Мартин Зайранов е  бил поканен да участва в престижната предварителна селекция за конкурса „Премио Паганини“ и използва средствата, за да пътува до Генуа, Италия. Кристиян Николов се обучава в майсторски клас, воден от световноизвестния флейтист Денис Буряков, в Консерватория „Й. Брамс“ в Хамбург. И двамата са впечатлили жури и преподаватели с високото си ниво и са допринесли за утвърждаване на имиджа на българската и в частност на варненската музикална школа.

- Защо е важно за младите музиканти като вас да пътуват?

- М.З. Според мен е важно да пътуваме, защото така се запознаваме с нови колеги музиканти, опознаваме нови места. Това е обогатяване за мен като цяло – и като музикант, и като човек.

- К.Н. Създаването на нови контакти, срещите с нови професори са много интересни и удовлетворяващи. Самите емоции при посещението на нови места са зареждащи, действат мотивиращо и вдъхновяващо.

- М.З. И често, когато се запознаваме с нови хора – професори или наши връстници музиканти, после ни се иска отново да се срещнем с тях. А това обикновено става пак като пътуваме, т.е. това е предпоставка за бъдещи съвместни проекти.

- Направлението, по което бяха финансирани вашите проекти – „Варна на картата“, имаше две цели: освен да придобиете нови познания, да развиете уменията си, също и да популяризирате информация за Варна като град, в който младите таланти намират условия да се развиват – всеотдайни преподаватели, от една страна, и богат културен афиш, от друга. Как се справихте с тази задача?

- К.Н. В паузитге между занятията на майсторския клас се запознах и разговарях с колеги от чужбина, които също се обучаваха. Дадох им и рекламни материали – брошури на фестивала „Варненско лято“ за изданията му през 2016 г., когато беше 90-годишният юбилей на фестивала, и за 2017 г. Колегите ги разгледаха с голям интерес, видяха какви световни имена са участвали, придобиха представа за високото ниво на фестивала.

- М.З.  Аз също успях да популяризирам Варна. Занесох рекламни материали, които бяха направени специално, за да се разпространи информация за конкурса за цигулари, който ще се проведе следващата година във Варна.

- Ти си лауреат на първото издание на Конкурса за цигулари – Варна, така че си имал възможност да разкажеш от първо лице единствено число за него в Генуа.  

- Да, той се организира за първи път през 2016 г. по инициатива на проф. Марио Хосен, който имам честта да ми преподава. Конкурсът беше на много високо ниво – дойдоха професори от Япония, от Австрия, от Корея. Явиха се ученици и студенти от цял свят. Надявам се и догодина да се получи добре.

- Успявате ли, когато сте в чужбина за конкурси или майсторски класове, да отделите време да разгледате града, да усетите атмосферата му?

- М.З. Когато имам достатъчно време – да, абсолютно, поне за мен това е една от мотивациите да пътувам. В Генуа бях за кратко и нямах много свободно време, но все пак успях да се разходя по главната улица. От пет години ходя на един майсторски клас във Виена – всяко лято, в началото на август. И вече познавам Виена доста добре, мога да се оправя без карта.

- К.Н. За мен също е мното приятно да изследвам нови места, нови култури и градове. Преди да замина, гледам да прочета поне малко за мястото, където отивам.

- Предполагам, че има съвременни цигулари и флейтисти – и от България, и от чужбина, чиито пример следвате? Ако да, с какво точно Ви впечатляват?

- К.Н. Аз бях изключително щастлив от възможността да участвам в майсторски клас на Денис Буряков като активен участник, защото той е уникален. Наричат го Паганини на флейтата, защото издига флейтата на ново ниво като инструмент, на неизучавани досега висоти. Бих бил изключително удовлетворен от своя труд, ако някой ден постигна поне частица от неговото ниво, ако се окаже, че мога да сравнявам своята техника с неговата.

Доколкото си спомням, Денис Буряков свири във Филхармонията на Лос Анджелис?

- Да, той е първа флейта там. По произход е от Украйна. Завършил е Royal College of Music в Лондон.

А как общуваше с вас по време на майсторския клас?

- Самата му личност е много въздействаща – и като личност, и като инструменталист. Има изключително вдъхновяващо въздействие. Много интересни неща за работата ми като инструменталист ми каза – нови, неочаквани за мен неща. Ще следвам насоките и препоръките му и ще се постарая да постигна поставените цели.

А как протичаха самите занятия?

- К.Н. Първо ние свирим, после започва урокът, като самите занятия протичат в зала, където имаме възможност да слушаме и нашите колеги, и това, което им дава като съвети. Бяхме общо петнайсетина участници. Имахме възможността да го слушаме и на концерт, който беше просто невероятен, изключителен концерт!

- М.З. Мисля, че всички млади музиканти се стремим да бъдем като някого, поне докато открием своя собствен път. Моите идоли в България са моят проф. Марио Хосен, когото наричат българския Паганини, с когото имам възможността да работя по няколко дни всеки месец, а понякога и повече. Също така и проф. Фришеншлагер, който преподава във Виенската консерватория, и се надявам да имам възможността да уча при него. Също така цигулари като Гил Шахам, който е световноизвестен, просто е наслада да слушаш негови изпълнения.

- Младите хора, които се занимават с музика, сякаш по-бързо се научават на екипност най-малкото, за да има синхрон с другите изпълнители в оркестъра. Спомням си на мен лично колко силно впечатление ми направи сплотеността на учениците от Музикалното училище преди години, когато за първи път ходих на училищен концерт.  Какво бихте казали за екипността, за партньорството на сцената?

- М.З. Мисля, че точно понеже сме в музикално училище, при нас много силно говори езикът на музиката и това е основният фактор да сме много по-сплотени и да работим добре екипно от малки. Още от четвърти клас започваме да свирим камерна музика, която е най-малко от двама души, които трябва да свирят заедно, да чувстват музиката по един и същи начин и да я интерпретират. Мисля, че да – това ни прави по-сплотени.

- К.Н. Както Марти каза, доста от малки започваме да свирим камерна музика, много общи проекти правим.  Така че имаме времето да изградим тези умения за екипна работа, които ни свързват, които са и чисто човешки умения, не само музикантски. Конкретно в случая ние с Марти се познаваме от много време наистина – това е голямо предимство, сработваме се много бързо.

- М.З. Също така мисля, че е хубаво да харесваш и като приятел човека, с когото свириш.

- В този ред на мисли, докато си говорим за екипност и синхрон, ролята на диригента също е много важна. Бихте ли разказали за диригенти, с които сте работили като солисти, какво сте научили от тях?

- М.З. Диригентът е важна, сплотяваща личност, особено когато се свирят големи симфонии – там е задължително. Също и концертмайсторите са важни. Един от най-големите диригенти, с които съм работил досега, е Франсоа-Пиер Декон. Работих с него във Виена и съм имал възможността са свиря с него  пиеси на Фриц Крайслер. Познавам го от 2013 г. Тогава беше първата ми напълно истинска среща с диригент, защото преди това бях свикнал просто да се съберем директно на репетиция с целия оркестър и диригента. А тогава диригентът си устрои среща с мен предварително, за да си изсвирим произведението, т.е. той тогава свиреше на пиано, аз – на цигулка. Искаше да разбере всички забавяния, забързвания, цялата емоция, която влагам в музиката. И след това да я покаже на оркестъра, като по този начин става много по-бързо и по-лесно всичко.

- Т.е. вие двамата сте дали тон на оркестъра за тази конкретна интерпретация, така ли?

- Да, така беше. Имаме и много хубаво партньорство с диригента Максим Ешкенази. За първи път започнахме да работим заедно през 2013 г., когато бях на 14 години. Имахме съвсем скоро – през септември, два концерта „Музика под звездите”; получиха се прекрасни концерти, като в София беше пред Народния театър, а в Пловдив – в Античния театър. И не само с Максим Ешкенази, а и с Веско Ешкенази и Хари Ешкенази. Също така свирим на Фортисимо концертите и с Георги Андреев, който е известен български инструменталист и диригент. Свирихме народна музика, която е композирана от него специално за тези концерти – беше невероятно!

- Максим Ешкенази общува много добре и с публиката, освен с оркестрантите. Тази негова комуникативност, предполагам, че много помага, когато човек е млад изпълнител, няма много опит на сцена и може да има някакви притеснения евентуално?

- М.З. Абсолютно да! При него се получава много добре общуването. Той всъщност понякога забравя какво трябва да каже по сценарий в даден момент, някой от оркестъра или Хари Ешкенази му напомнят и той започва да се оплаква, че е забравил. Става забавно. Получава се много естествено и спонтанно общуването му с публиката. Няма напрежение, когато се работи с него, много е приятно!

 - К.Н. Интересното при диригентите е как всеки един от тях може да даде различно звучене на оркестъра, как личността на диригента сплотява толкова много индивидуалности в оркестъра и може да им даде някаква нова гледна точка към  произведението.

- Широко разпространено е мнението, че успешните музиканти нямат детство, че  репетират, т.е. се трудят ежедневно много повече в сравнение с връстниците си, и не им остава време на забавления и игра. При вас как беше, когато бяхте деца?

- М.З. Когато бях малък, се сещам, че имаше един момент, когато гледах как децата си играят пред блока и исках да изляза да си играя с тях. Но никога не ми е липсвало детство – аз от малък мога много добре да карам колело, да плувам, карам ски. Ходя със семейството си на палатка из българските планини... Не мога да кажа, че не съм имал детство – дори мисля, че съм имал повече детсво от някои деца, които не са били музиканти.

- К.Н. И при мен го имаше този момент, който Марти спомена – децата играят вън, а ти свириш. Но пък е изключително полезно за изграждане на личността, по този начин ставаш по-дисциплиниран. За мен баскетболът беше нещо като хоби, с което се разтоварвах. Обичам и да чета.

- А как е сега, по колко часа на ден репетирате? И как си почиване от музицирането, което изисква висока концентрация часове наред?

- М.З. Отделям на цигулката около 4 часа и половина до 5, защото в момента свиря доста голям репертоар и трябва някак си да го обхващам. Някои хора казват, че това време е малко, други си мислят, че е много...  Не мисля, че трябва да ставам като някои от хора от източните страни, които свирят по 12 часа на ден и не правят нищо друго.  Трябва да можеш да се зареждаш и от някакви други преживявания, за да може след това да предадеш тази енергия на публиката, когато свириш. Ходенето на планина много помага, после можеш, когато свириш на сцената – особено мащабни произведения – да си представяш природни картини. Това помага емоцията да се предаде на публиката.

- К.Н. На мен баскетболът ми се запази като хоби и така се разтоварвам. Но също много важно е всъщност да си обичаш професията, така че когато се занимаваш с нещо по 4 – 5 часа на ден, то да не ти омръзва, а да откриваш нови неща.

- Когато се събирате с приятели, какъв тип музика слушате?

- М.З. Всякаква без чалга. До преди няколко години не бях възприел рапа като музика.  Слушаме и класическа музика, джаз – всякаква.

- К.Н. Хип-хоп, рап, рок, метъл, джаз, класическа музика.

- И двамата сте съвсем млади и със сигурност имате нужда да получавате подкрепа за развитието си като инструменталисти. Има ли хора, на които бихте искали да благодарите?

- М.З. На първо място искам да благодаря на родителите си, защото специално моите и те са музиканти. В началото не са искали да ме насочват към музиката. Но след това са променили решението си – благодаря им за това, защото музиката ми изпълва живота. Също така бих искал да благодаря на преподавателите ми – на Евгения Паскова, на проф. Марио Хосен, на всички от НУИ „Д. Христов“, на Община Варна и Сдружение „Варна – Европейска младежка столица“.

- К.Н. Също бих искал да благодаря на родителите си и на моята преподавателка в Музикалното училище Биляна Найденова, която работи с мен от много години. Както и на всички от Музикалното училище, които ме подкрепят. И също на Община Варна и Сдружение „Варна – Европейска младежка столица“ за възможността да отида на майсторския клас тази година.

- Предстои Ви да откриете официалната церемония по предаването на титлата „Европейска младежка столица“ със съвместно изпълнение на флейта и цигулка. Знам, че решението кое да бъде произведението е изцяло ваше. Бихте ли споделили повече за него?

- К.Н. Когато поехме ангажимента да участваме в събитието, това беше първото произведение, за което се сетих като подходящо. Споменах го на Мартин и той се съгласи.

- М.З. Произведението звучи като за млади хора, мисля, че те ще го разберат, защото има енергия в него и звучи много приятно. То всъщност е произведение за 2 флейти, но решихме да го направим за флейта и цигулка, за да можем да го свирим заедно. Защото сме приятели.

- Колко време ти отне да го адаптираш за цигулка?

- М.З. То всъщност не беше точно адаптация, а просто трябваше да го разчета и да прегледам някои неща, които са написани по различен начин – като за флейта. Няколко дни след това се събрахме да го изсвирим заедно.

- С други думи, това ще бъде световна премиера на това произведение във варианта му за флейта и цигулка?

- М.З. Да, и то във Варна! (Смеят се)

- Казахте ми името на произведението и на автора му в предварителния разговор, но няма да ги издаваме преди церемонията. Засега само ще кажем, че звучи пролетно и е от френски автор. Какви други участия ви предстоят до края на 2017 г.?

- К.Н. Празникът на НУИ „Д. Христов“, който е на 14 декември вечерта във Фестивалния комплекс.

- М.З. Ще имаме коледен концерт на 20 декември с проф. Марио Хосен и оркестър „Камерата Орфика” в Добрич. На 21 декември ще имам концерт с представителния оркестър на Военноморските сили и с брат ми Александър Зайранов под диригентсвото на баща ми. Мисля, че ще се получи добре.

- Позволявам си да допълня, че ще свирите с брат си и на 16 декември на благотворителен коледен базар във фоайето на х-л „Черно море“ от 10.30 до 13.30 ч., така че почитателите ви могат да дойдат да ви слушат и там.

Благодаря ви за интересния разговор. Пожелавам ви да си починете добре с близките си по празниците. И да стартирате заредени с положителни емоции новата 2018 г., през която да продължавате да ни радвате с изпълненията си. Гордеем се с вас!

Интервю на Мария Иванова

Последни новини