Форум „Таляна“ събра съмишленици, работещите за развитието на креативни квартали в България, с експерти от страната и чужбина – част III

Форум „Таляна“ събра съмишленици, работещите за развитието на креативни квартали в България, с експерти от страната и чужбина – част III

Презентации на представителите на арт квартали, на отделни креативни пространства и проекти от България

Предпоследният ден от форума продължи с презентации на представители на арт квартали, на отделни креативни пространства, както и на конкретни проекти от страната, свързани с изкуство, култура или иновации, които привличат публика и оживяват градската среда.

Думата беше дадена първо на представителите от пловдивския квартал на творческите индустрии. Двама от основните „двигатели” на Капана – Димитър Семков и Ивайло Дернев, са журналисти и собственици на – по техните думи – „малката, независима, регионална онлайн медия „Под тепето”. При пътуванията си в различни страни, мислейки в каква посока да развият дейността си, стигат до извода, че „хората просто обичат да се събират с други хора и да пият бира”. Така се ражда идеята за създаването на Котка и Мишка – първият крафт бирен бар в Пловдив, отворил врати през 2015 г.  Заведението е било първото в южната част на квартала, но само за 3 години на улицата около него се появяват над 15 други заведения.

1Създателите на „Котка и Мишка”: „Барът е отличителен с концепцията, дизайна и страхотния си персонал”, гордеят се основателно с постигнатото Димитър и Ивайло.

Няма как да не направим паралел с едно от заведенията за крафт бира в „Таляна” – бар „Диагонал”. Този бар е второто успешно начинание на съдружниците, отворили първото заведение за такъв тип пиво изобщо във Варна – „AVERI Beers”. Друго заведение в Таляна, в което се акцентира на крафт бирата, при това – от собствена пивоварна (с марката „Златна Варна”), е ресторант „The Black Sheep”.

16Едно от заведенията в квартал "Таляна" във Варна, в които се предлага крафт бира.

Запитани какви са впечатленията им от „Таляна”, Димитър и Ивайло споделиха: „Варна е архитектурно много богата, използвайте това богатство, този потенциал”. Според тях една от разликите между „Капана” и „Таляна” е, че във варненския квартал повечето архитектурни ансамбли са с един – два етажа по-високи от тези в пловдивския, където сградите са с още по-близък до човешкия мащаб. Участниците от Пловдив дадоха и конкретни препоръки по отношение на комуникацията с публиките, която е не по-малко важна от качеството на градската среда.

За съществуващото от 7 години във Велико Търново пространство „ТАМ”, което  представлява многофункционален клуб с бар, ни разказа създателят му Галин Попов. Там се организират театрални спектакли, лекции, дебати, които привличат многобройна публика.

Реализираните от нея или с нейно участие няколко проекта от 2017г. досега, целящи да привлекат вниманието към красотата и очарованието на Таляна, представи арх. Александра Бабунска. Тя е от Перник, работила е в София, но е възхитена от архитектурното наследство в морската столица и е влюбена във Варна. Неслучайно един от проектите ѝ се казваше  “Get Involed, Fall in Love with Varna”, а логото му беше във формата на сърце.

Илина Мутафчиева от София представи „Зона 21” – креативно пространство за деца, младежи и “пораснали”, в което се развиват умения на 21-ви век: ефективна комуникация, сътрудничество в екип, критично мислене, креативност и др. Освен като обучител в „Зона 21”, Илина работи и за национална младежка организация, дава своя принос в проекти в сферата на гражданското общество и устойчивото развитие.

2Илина Мутафчиева

Лилия Еленкова презентира Urban Point – една от атрактивните градските точки в столичния квАРТал (аналог на „Капана”), където се организират обучения, лекции, дискусии. В „точката” има и зона от типа споделено работно пространство.

Цанислав Филипов и Коста Хантов разказаха за проекта си за опазване на сгради – паметници на културата, включващ виртуална реалност. А арх. Сава Кисляков – за работата си по артистични намеси в градската среда на „Капана”. Интерес предизвикаха също презентациите на Цветан Цеков и Силяна  Панова.

3арх. Сава Кисляков, работил по проекти в "Капана"

Още един цикъл отворени за широката публика лекции

Следобедът започна с експертите от „Визия за София” инициатива на Столична община за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии. Миглена Герасимова, Координатор „Социология, идентичност и култура”,  разказа за представителното социологическо проучване на удовлетвореността от живота в града – необходима основа за разработването на визия за бъдещето на всяко населено място или район от него.

4_Megi seriousМиглена Герасимова – социолог  от „Визия за София”, в работна група заедно с (отляво надясно): Ивайло Дернев от „Капана", Галин Попов от „Там" и арх. Явор Панев от „Таляна".

Калоян Карамитов е Координатор „Устройствено планиране, градска среда и транспортсъщо във „Визия за София”. Но тъй като е от Пловдив и е учасвал в проекти в града под тепетата, включително и в „Капана”, очерта процеси, довели да създаването на първия в България квартал на творческите индустрии. Изброи и имената на някои ключови фигури и групи, допринесли значително за превръщането на идеята в реалност: Веселина Сариева, Студио „Осем и половина”, арх. Любо Георгиев с фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK и др. Според Калоян кандидатурата на Пловдив за титлата „Европейска столица на културата – 2019” е „изиграла ролята на ракета носител за Капана”. Отново според него за да е успешен един творчески квартал, е важно да се води активен диалог с живеещите там, да се изпълва с качествено съдържание и да се търси съдействие от местната власт, от администрацията.

Karamitov resizedКалоян Карамитов, координатор от екипа на „Визия за София”.

Арх. Кристиян Мюлер, предприемач с офиси в Швейцария и Холандия, говори за „Творческите квартали и скритите скъпоценни камъни”. Презентацията му включваше разнообразни примери за творчески co-working и co-living пространства – от Холандия, Швейцария, Албания, Тунис и дори от границата между Тибет и Непал. Общото между всички тях беше, че са... различни. Всяко креативно пространство би трябвало за притежава специфики, да е с неповторим характер, защото точно това го прави интересно и привлича посетителите.

Rotterdam_Forum_Talyana_Christian_Muller-11Пример за co-working пространство в Ротердам от презентацията на арх. К. Мюлер

На последния слайд арх. Мюлер показа „скъпоценен камък”, който беше открил във Варна по време на опознавателната пешеходна обиколка в началото на форума – сградата на т.нар. от варненци баня „Гъбата”. Характерната ѝ конструкция с покрив във формата на купол е впечатлила арх. Мюлер. Функционирала като обществена баня по времето на социализма, след демократичните промени вътрешното ѝ пространство беше трансформирано, за да се използва за медицински център с множество кабинети. Днес сградата пустее и не се поддържа.

5_Christian Mullerарх. Кристиян Мюлер (по средата) презентира изводите, направени в една от работните групи.

Последната лекция за деня изнесе арх. Християн Петров, който живее и работи в чужбина. Заглавието ѝ беше „Успешни квАРТални революции по света”. Примери за такива той даде от няколко града в САЩ, от Париж и от Истанбул.

Вечерта завърши  в ресторант „Стария Чинар”, а по-късно и с дегустация в споменатия по-горе бар за крафт бира „Диагонал” – и двете заведения в Таляна.

Четвъртият ден от форума

Последни публични лекции

Цветелина Панова представи проекта „Таратанци”, осъществен с цел да превърне българските народни танци в забавно преживяване. На група съмишленици им хрумнала идеята да представят български хорá чрез графични изображения на фигурите, които хо̀рата създават със своите стъпки, докато танцуват. На форума тя сподели и свое предложение за обща инициатива от национален мащаб, която беше посрещната с голям интерес от останалите участници.

6Цветелина Панова разказва за „Таратанци". Разположени в кръг, някои от „стъпките” приличат на слънца, а други – на звезди. Изложбата на тези красиви визии вече е обиколила няколко български града и е гостувала в чужбина.

Нона Цекова,  участвала в архитектурния пленер „Хвани се в Таляна”, финансиран по програма „Варна – Европейска младежка столица – 2017., представи една от възможните визии за бъдещето на квартала. Арх. Делчо Делчев от група „Трансформаторите”, която обединява хора, трансформиращи публични пространства от 2009 г. насам, показа конкретни проекти. Разказа и за дейността, която кипи в Smart Fab Lab.

Кристина Бониоти, докторант в Политехническия университет в Милано – учебно заведение с традиции, основано през далечната 1863 г., изнесе лекция, която беше свързана с два важни аспекта на опазването на архитектурните паметници в наши дни. Темата ѝ беше „Партньорства при финансирането и мениджмънта на публични обекти на културното наследство”.

И последната работна сесия

В последната работна сесия се включиха и трима архитекти от Варна. Арх. Добринка Петкова припомни за съществувалата в миналото общност от художници в сградата на бившия завод „Вулкан”, вече разрушена. Въпреки че сградата я няма, тя изрази надежда, че моделът за изграждане на сплотена общност от хора на изкуството вероятно може да се заимства и приложи някъде в Таляна. „Има подходяща структура, но засега се развиват предимно бизнеси от типа „банките до гарата”, т.е. необходимо е да започнат да се привличат и хора на изкуството”, смята арх. Петкова.

Мартин Христов и Галина Балева, които развиват успешна дейност в собствено архитектурно студио във Варна вече 19 години, също уважиха поканата да участват във форума. Според арх. Христов „за да започнат хората да разпознават Таляна като атрактивно място, е необходимо да се организират събития и там, т.е. да се ограничи практиката почти само по една от главните улици да се случва нещо”. В момента това е пешеходната отсечка на главната „Сливница” – от градинката на Севастопол до входа на Морската градина, където се провеждат множество инициативи. Така според арх. Мартин Христов, от една страна, ще се разтовари главната пешеходна, и, от друга, хората ще разберат колко красиво и ценно е архитектурното наследство в Таляна, районът ще се оживи.  

Заключение

По проекта от „А(рта) до Я(влението) – креативните квартали на България”, в рамките на който се проведе форум „Таляна”, предстои още да се довърши социологическо проучване и да се състави пакет от предложения за стратегически мерки за развитието на „Таляна”. Една от основните цели на проекта, финансиран от общинска фондация „Пловдив 2019”, вече е постигната: поставиха се основите на общност от хора, работещи за креативните квартали на България. Да си пожелаем взаимодействието между членовете на тази общност да се поддържа със същата енергия, ентусиазъм и искрено желание за партньорство, които се усещаха по време на форума. Надяваме се също, че в близко бъдеще, както пожела и експертът по регионално развитие арх. Белин Моллов, още градове ще започнат да развиват свои арт квартали и ще се присъединят към нас. 

В случай, че имате желание да се свържете със сдружение „Таляна", за да участвате в инициативи във варненския креативен квартал: info@talyana.bg

Информация за квартал "Таляна" можете да намерите и на сайта https://talyana.bg/

 

 

 

Последни новини