Какво е инконтиненция

Определение на инконтиненция

Инконтиненцията, известна още като неконтролирано уриниране или чревна инконтиненция, представлява състояние, при което човек изпитва загуба на контрол над urинния или чревния тракт. Това може да се случи внезапно, утежнявайки ежедневието на засегнатите и предизвиквайки редица эмоционални и социални предизвикателства.

Видовете инконтиненция

1. Инконтиненция на урина:

   • Стресова инконтиненция: При кашляне, кихане или физическо натоварване, лицето може да изпита неволно изпускане на урина.
   • Императивна инконтиненция: Възниква при неустоимо желание за уриниране, което води до спешна нужда и често до инциденти.
   • Смесена инконтиненция: Комбинация от стресова и императивна форма, комбинираща симптомите на двете.
   • Инконтиненция при преливане: Възниква, когато пикочният мехур няма способността да изпразни напълно, водещо до чести инциденти.

2. Чревна инконтиненция:

   • Тя се характеризира с неспособност за контролиране на чревните движения. Може да включва непреднамерено освобождаване на газове или фекалии.

Причини за инконтиненция

Причините за инконтиненция могат да бъдат разнообразни и зависят от типа:

• Физиологични промени: Стареенето води до отслабване на мускулите, които контролират уринирането и дефекацията.
• Бременност и раждане: Хормоналните промени и натиска върху пикочния мехур по време на бременността могат да доведат до инконтиненция.
• Хирургични интервенции: Операции в областта на таза или корема, особено свързани с простатата, могат да повлияят на контрола над уринирането.
• Неврологични заболявания: Условия като множествена склероза, инсулт или Паркинсон влияют на нервите, които контролират пикочния мехур и червата.
• Заболявания на простатата: Увеличената простата или рак на простатата могат да причинят проблеми с уринирането.
• Здравословни състояния: Диабет, затлъстяване и запек също могат да бъдат основни фактори.

Симптоми на инконтиненция

Симптомите могат да варират от човек на човек, но обикновено включват:

• Често уриниране, особено през нощта.
• Спешно желание за уриниране, което не може да бъде контролирано.
• Неволно изпускане на урина при физическа активност.
• Загуба на контрол при опити за дефекация.

Диагностика на инконтиненция

Диагностиката на инконтиненцията включва цялостна медицинска история и физически преглед. Лекарите могат да поръчат следните изследвания:

• Уродинамични тестове: Оценяват как функционира пикочният мехур и уретрата.
• Цистоскопия: Позволява визуализация на стените на пикочния мехур и уретрата с помощта на специален инструмент.
• Изследвания на урина: Помагат за диагностициране на инфекции или други медицински състояния, свързани с инконтиненцията.
• Дневник на уринирането: Понасяне на записки относно честотата и количеството урина може да предостави на лекаря важна информация.

Лечение на инконтиненция

Методите за лечение зависят от стойността на инконтиненцията. Възможностите включват:

1. Поведенчески интервенции:

   • Тренировъчна програма за пикочния мехур, помагаща за увеличаване на времето между уриниране.
   • Упражнения на Кегел, насочени към укрепване на мускулите на тазовото дъно.

2. Медикаментозно лечение:

   • Предписаните лекарства могат да помогнат за контролиране на мускулите на пикочния мехур и да намалят императивното желание за уриниране.

3. Интервенции и хирургия:

   • Микрохирургическите процедури, като инжектиране на вещества за повишаване на уретрата или операции за корекция на проблеми с пикочния мехур.

4. Стимулация на нервите:

   • Процедури, които включват електрическа стимулация на нервите, контролиращи пикочния мехур.

5. Стимуланти на чревния тракт:

   • Специални медикаменти, които контролират движението на червата.

Психологически аспект и социални последици

Инконтиненцията може да предизвика значителен стрес и да повлияе на социалния живот. Много хора с инконтиненция изпитват чувство на срам, което може да доведе до изолация. Ако не се обсъди ситуацията открито, може да възникне депресия.

Превенция на инконтиненция

Профилактиката е ключова в управлението на риска от инконтиненция:

• Поддържане на здравословно тегло.
• Редовно упражняване на тазовите мускули.
• Избягване на прекомерен прием на кофеин или алкохол.

Важност на медицинската намеса

Посещението при специалист при първоначални симптоми е важно не само за правенето на точна диагноза, но и за избягването на усложнения. Инконтиненцията не трябва да се разглежда като неизменна част от стареенето, а като състояние, което може да бъде управлявано и лекувано.